Aside

To make someone happy, give them three things: attention, affection and appreciation.

You make me happy. 

Advertisements

The reason things aren’t happening right now?

Tags

,

The reason things aren’t happening right now: it’s not the right time.

Image

A perfect morning

Tags

, ,

20120824-103748.jpg

This is how I see all my mornings. Calm. Sweet. Delicious. Slow. Intellectual. Free. Endless. With the sea & you.

Любовта – зависимост или свобода?

Tags

“Но аз никога вече няма да се влюбя…”, тежки думи, думи на 23-годишен човек. Не преживял чак толкова много драма, но влюбвал се, страдал, и решил, че любовта не е за него. Решил, че след време ще поиска да има деца и тогава ще си намери жена. Жена, която ще е добра майка, ще отговаря на определени условия. Но той няма да е влюбен, или поне не по начина, по който е бил преди 5 години. Малко е тъжно. И цинично. Не се ли отказваме много рано от любовта? Много млади. Още преди да осъзнаем, че истинската любов не значи зависимост и вкопчване в другия. Той това го разбира. И напълно подкрепя тази идея. Но някак му е хем тъжно, хем много реално, че вече няма да се влюби така – всепоглъщащо, зависимо, обвързано, споделящо всичко. Кое е по-добре? За теб? За мен? Аз не искам никога вече да се загубя в една такава връзка. Не искам душата ми да е така опустошена след края и. Сега за мен любовта е свобода, възможността да опитваш нови, непознати и плашещи неща, да се обогатиш от целостта и личността на другия, да постигаш собствените си мечти, да приемаш другия такъв какъвто е и да не се чувстваш “обвързан”, а свободен. Свободен да избираш всеки ден, че искаш да си с този човек. А ако някой ден той или ти решите, че тази любов вече не е за вас, твоят свят не рухва. Ти все още имаш своите мечти, приятели, путъвания, салса, тенис…тъжното според мен е, че обществото ни налага мисленето, че ако любовта ни не е всепоглъщащата бездънна яма от филмите, то не е любов и не е влюбване. Надявам се някога да се влюбиш пак, и аз също, но по истинския, свободния начин. В който да бъдеш с някого е избор, а не хормонално отклонение и сляпа зависимост…

Пътуване към себе си

Tags

20120608-195224.jpg

Беше петък вечер. Някъде към седем и половина. Пътуваше към далечна дестинация. Прозорците на колата бяха отвворени и вятърът рошеше косата и. Обичаше да пътува до малки затънтени места, по малки ненатоварени пътища, да чува щурците, да усеща лъчите на залязващото слънце през задния прозорец. Беше пътувала по този път безброй пъти. Само тази година – над пет. Но той беше винаги различен. Понякога зелен, слънчев и лек. Друг път тъмен, натоварен и сив. Беше от хората, които се радват на дестинацията, но също така могат да отделят дни за да стигнат до нея. Да се насладят на пътуването. Да спрат за кафе и да си побъбрят с нощната смяна на бензиностанцията във Велико Търново. Да снимат безбрежните макови полета. Да погледат небето. Да посетят приятел. Не обичаше да бърза. Мислеше си колко е хубаво извън София. София също е хубава, но сякаш поне половината от проблемите и чакащите, невзети решения остават зад гърба и. И и става по-леко. Поне до понеделник И се усмихва. И си мисли, че идващият понеделник може би няма да е чак толкова страшен. И се усмихва още по-широко.

Един любим ден

Tags

, , ,

Имаше дни, които започваха с тенис. Още в 8 сутринта. Продължаваха с безброй работни срещи. Смях. Малко нерви. Един окуражаващ поглед. Йога. Много добри резултати по доста амбициозните цели поставени от нея самата. И завършваха с мохито, приятели и песни на славейчета късно вечерта. Днес беше такъв. Беше и леко недоспал, много слънчев, закачлив и пълен с трудни решения. Обичаше такива дни. Активни. Пълни със хора, срещи, разговори и обмяна на идеи. Дни, които я караха да вярва, че може би мечтите и не са толкова далечни.

A Good Hair Day

Tags

, ,

20120531-131539.jpg It’s one of those days – when I feel great for no apparent reason at all. Or maybe there is a reason – finally succeeding to make a great loking sock bun, or finally having sun bathing my skin at lunch, after two weeks of heavy rain, or just plain laugh with a friend. Summer doesn’t seem so far away today, so it’s time for some summer plannig, travels, dinners with friends and family and lots and lots of sun! No wonder I am in a great mood.

Up until last year I’ve prided myself on being a person with no big worries, or problems. I was always smiling. To everyone. I was the most positive and enthusiastic person on Earth. Well life proved me wrong. This year is much harder than anything I’ve experienced in my life. And yet, I am still smiling. Nevertheless, there is a small grain of sadness in my smile today. It’s because I’ve learned that happiness is really not the nonexistence of problems, I’ve learned that to be optimistic and smiling when your character is tested everyday required much more strength and control, I and that as you grow up problems become an everyday matter. The only important thing is my attitude. I can break down and complain, or I can smile and fight back. It’s that simple.

Време да бъдеш щастлив!

Tags

,

TIME {Explored!}

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш –
Използвай го и можеш да спечелиш!

Желая ти време за действие и размисъл –
Време не само за теб, но и за другите!
Не ти желая време за бързане и тичане –
А време да бъдеш щастлив!

Не ти желая време, което просто да убиваш –
Иска ми се да ти остане в излишък!
Като време за удивление и вяра –
Вместо непрекъснато да гледаш часовника!

Желая ти време да достигнеш звездите –
И време да пораснеш, да узрееш!
Желая ти време да мечтаеш –
И отново да се влюбиш!

Желая ти време да откриеш себе си –
И да приемаш всеки ден и час за щастие!
Пожелавам ти и време да прощаваш –
Желая ти да имаш време да живееш!

Не знам кой е написал тези невероятни думи. Нямаше как да не ги споделя обаче. Ако някой знае, кой е атворът нека сподели 🙂

The day I can actually start breathing again

Tags

, , , ,

Yesterday. It’s been going on for four and a half months. The not breathing. I passed through lots of different feelings, I’ve never experienced before – like the heart-stopping fear I used to wake up with for a big chunk in December. But now things are looking up. We still have a long way to go till everything goes back to normal. But yesterday was a turning point in this journey. For the first time in months, I experienced indescribable joy and relief. And I sarted breathing again… Hope, faith, good friends and positive thinking is what got me through the past months. And now I can start seeing the beauty of life again.