Не искам да говоря за нещата, през които сме преминали. Въпреки, че ме боли, сега всичко е история. Изиграх всички свои карти, ти също. Няма какво повече да кажа. Нямам скрити козове. Победителят взима всичко. Губещият стои сломен пред победата. Това е неговата съдба. Бях в ръцете ти. Мислех си, че принадлежа там. Реших, че има смисъл да си изградя ограда, да си иградя дом. Мислех, че там ще съм силна. Но бях глупачка – да я играя по правилата. Боговете могат да вземат решение с хвърлянето на един зар. И някой тук долу губи някой скъп човек. Победителят взима всичко. Губещият трябва да падне. Просто е и е обикновено. Защо да се оплаквам? Но кажи ми тя целува ли както аз да те целувах? Чувставш ли същото, когато те вика по име? Някъде дълбоко вътре трябва да знаеш, че ми липсваш. Но какво мога да кажа? Правилата трябва да се спазват. Съдиите ще решат. Тези като мен ще се примирят. Отново сме в играта – любовник или приятел? Нещо голямо или малко? Победителят взима всичко. Аз не искам да говоря, ако това те кара да се чувстваш тъжен. И аз разбирам – Ти дойде да ми стиснеш ръката. Извинявам се, ако това те кара да се чувстваш зле – да ме видиш толкова напрегната, без самочувствие.

Но нали разбираш – Победителят взима всичко… Но кой е победителят, и кой е победеният?

Но кой е победителят, и кой е победеният?