Tags

20120608-195224.jpg

Беше петък вечер. Някъде към седем и половина. Пътуваше към далечна дестинация. Прозорците на колата бяха отвворени и вятърът рошеше косата и. Обичаше да пътува до малки затънтени места, по малки ненатоварени пътища, да чува щурците, да усеща лъчите на залязващото слънце през задния прозорец. Беше пътувала по този път безброй пъти. Само тази година – над пет. Но той беше винаги различен. Понякога зелен, слънчев и лек. Друг път тъмен, натоварен и сив. Беше от хората, които се радват на дестинацията, но също така могат да отделят дни за да стигнат до нея. Да се насладят на пътуването. Да спрат за кафе и да си побъбрят с нощната смяна на бензиностанцията във Велико Търново. Да снимат безбрежните макови полета. Да погледат небето. Да посетят приятел. Не обичаше да бърза. Мислеше си колко е хубаво извън София. София също е хубава, но сякаш поне половината от проблемите и чакащите, невзети решения остават зад гърба и. И и става по-леко. Поне до понеделник И се усмихва. И си мисли, че идващият понеделник може би няма да е чак толкова страшен. И се усмихва още по-широко.