Tags

“Но аз никога вече няма да се влюбя…”, тежки думи, думи на 23-годишен човек. Не преживял чак толкова много драма, но влюбвал се, страдал, и решил, че любовта не е за него. Решил, че след време ще поиска да има деца и тогава ще си намери жена. Жена, която ще е добра майка, ще отговаря на определени условия. Но той няма да е влюбен, или поне не по начина, по който е бил преди 5 години. Малко е тъжно. И цинично. Не се ли отказваме много рано от любовта? Много млади. Още преди да осъзнаем, че истинската любов не значи зависимост и вкопчване в другия. Той това го разбира. И напълно подкрепя тази идея. Но някак му е хем тъжно, хем много реално, че вече няма да се влюби така – всепоглъщащо, зависимо, обвързано, споделящо всичко. Кое е по-добре? За теб? За мен? Аз не искам никога вече да се загубя в една такава връзка. Не искам душата ми да е така опустошена след края и. Сега за мен любовта е свобода, възможността да опитваш нови, непознати и плашещи неща, да се обогатиш от целостта и личността на другия, да постигаш собствените си мечти, да приемаш другия такъв какъвто е и да не се чувстваш “обвързан”, а свободен. Свободен да избираш всеки ден, че искаш да си с този човек. А ако някой ден той или ти решите, че тази любов вече не е за вас, твоят свят не рухва. Ти все още имаш своите мечти, приятели, путъвания, салса, тенис…тъжното според мен е, че обществото ни налага мисленето, че ако любовта ни не е всепоглъщащата бездънна яма от филмите, то не е любов и не е влюбване. Надявам се някога да се влюбиш пак, и аз също, но по истинския, свободния начин. В който да бъдеш с някого е избор, а не хормонално отклонение и сляпа зависимост…