На най-женския ден в годината, песента на Поли ми напомня, че понякога най-големите ми постижения съм постигнала “на инат” (понякога женски, друг път просто вроден :). И че, когато имам цел, не трябва да се отказвам.
Защото хората, които успяват са тези, които всеки ден правят малката допълнителна крачка. Тези, които вярват, че могат много. Тези, които имат дръзки мечти. Тези, които знаят как да разчитат на себе си. Тези, които могат да увличат и ентусиазират всички наоколо. Тези, които имат силата да бъдат тук и сега. Тези, на които им пука.
Нека всички приличаме малко повече на тези хора.
“Да, знам, ще намериш сила в мен
и небето да достигнем,
на инат, пак сме тук!”
Колко можем да постигнем?